Иван Динков за Лора Динкова II :
ти всеки път изискваш минало
в България животът не запомня
никого
защо се съмняваш
човекът се ражда във съмнение
добре ще отговарям
знанието няма да помогне
трудно умрях и съжалявам
че не се намесих
ти си поетът на дългото мълчание
а аз какво да правя
със всяка сянка
помоли се за мен
и ще те чуя
и ще забравя
за България
за писането също ще забравя
така смъртта ще бъде по - прецизна
защото е послушала Поета
Няма коментари:
Публикуване на коментар