Митко Новков и издържливостта да бъдеш част от проекцията за градеж

http://kultura.bg/web/%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%BB/?fb_action_ids=10203758706680788&fb_action_types=og.likes&fb_ref=.U_sslqMzp7E.like&fb_source=other_multiline&action_object_map

Лора Динкова

,,Господи, защо те виждам като сълза?‘‘

(когато във погледа ти няма думи,

има многооки деца)

Измъчвам се от двойна същност : сега не

е време за отчитане  какво извадих

от окото на ближния. Смени сърцето си!

Или да кажа:

човекът пише,

защото го е страх,

предизвести ли личната си смърт,

ще имитира лебедова песен и

няма да напише нито ред.

От срам!

Сега е време за отчитане

на грамове,

на тежести,

на кръстове,

които капят от очите

на човека, побран за кратко

в твоето око.

Лора Динкова

Завъртам думата по законите

на вакуума – с крилата си

създава извори. И лумват

в мозъка водите ни –

пречистват го и правят

кладенец; не съм поет на

митовете за нощуване –

нощта си има своя ден

според очите ни, привикнали

към лесното объркване

на чужди притежания

в клепачите.

Една жена е легнала във тъмното,

а от душата й изтича памет

за думи във пределите на вакуум,

които тя поглъща като свое време.