събота, 26 октомври 2013 г.

Незавършеност

Всяко утро носи смъртна присъда –
не съм достигнала онези изводи,
които правят от човека зидове
и го поставят върху камъка.
Все пак са временни явления,
и ако има случаи на схващане,
това е от суета във навика:
човекът скача върху камъка,
пробива минало
и малко бъдеще,
но не достига под скалата
и сам познава всяко утро.
(всяка лична смърт.)

петък, 25 октомври 2013 г.

Магически реализъм

Ще те погледна с едно око,
когато вратата ще се отвори
без да се отваря.
Няма да мигам, за да не те позная
в епизоди. Големите прозорци
побират образа ти
в стъклата си,
след това го спускат в стаята,
където мен ме няма.
Няма да си отидеш,
но и няма да се върнеш.
Общата сянка не търпи
чужди форми.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Разходка около хората

Някои се разхождат, докато светът страда;
ето стъпките им –спирали на годините,
отдолу нагоре и обратно, все по-бързо
докато не увехнат- и света, и времето ..
(красотата е постижима, когато я няма)
Но ето, с времето хората губят цвета си,
майката ражда наново в съня си
пораснали чужди деца
и от смеха им разбира,
че сутрин ще има – побеляла от тежести;
и ще залязва все така стара,
за да догледа в лъча си света.
Всички страдат,
а тези, които се разхождат не раждат
в смеха си деца,
които бягат далече от хората...
Не зная къде...

сряда, 16 октомври 2013 г.

Рима

Облакът плахо цвета си избира –
малко в поезията губиме смисъла;
и недогледани, и поувехнали
в образ представяме тъмен човек.
Сутрин привеждам и донагласям
малко от тебе,
и със четка гримирам
бялото време:
с черните вежди
на нощните залези
във небето се виждат
непознати дъги –
и в дължината им,
в техния блясък,
аз не откривам
захвърлени капки
от моите очи.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Прилики

Човекът, птицата,
рибата –
устата е двойна –
едната тъгува по време, в което е липсвала,
другата всеки ден се срамува
от нови наречени размисли,
че уж светът съществува
в свои лични предградия,
през които минават нанизани
на минутите облите минуси;
и денят, и нощта са измислени,
за да има за бебета приказки,
във които душата на риба
всяка вечер вселява човека,

и го прави за кратко безмълвен.

петък, 11 октомври 2013 г.

Сантименти/ Втори вариант

Настъпва и главата си поставя
на рамото ми мъртвата луна.
Със кратък блясък тя
оставя
нанизи,
по които ще поникне
утринта.
(Събуди се рано;
така ще живееш по-дълго...)
Завърнал си се.
значи си разбрал,
че и луната има своя самота.

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Близост

Свидетел съм: един човек моли за помощ,
а всъщност са много.
Пътят на живота му съвпада с моя,
придържам му раната
с малкото си ръце – лека е,
но тежи;
както е тежка душата,
която обичаш.
Да се сбогуваш единствено можеш,
когато разказвате
едни и същи спомени.

вторник, 1 октомври 2013 г.

Лора Динкова

Сега,
когато всеки празник е само библейски
и смисълът – тълкуван във метафори
направи малкият живот дневен;
сега, човекът в малките изблици
опитва да стане морален –
колко трогателно 
и така преразказано;
от примитиви се подхващат железните
стълбове,
които реставрират минало.
Прегърбени,
едва докосват небето ,
не днешното –общото
и така закрепено поднасят в изяви
този малък морален...
слагач.
(Ти) не допускай
в твоето време
някой да прави със ръце непораснали
от небето по малко човек.

Общо показвания