Вариант за детство

В рамката на вратата стои,

не минава назад и напред,

притежава своето място;

впрочем видях я още като дете,

гола, восъчна кукла-

със ръце забити в стена

и с очи – всяка сутрин си слага по две,

за да прави пред мене гримаси.

Извратена вселена? –

някои задават въпроси;

останете без нея! Или, ето вариант:

някой да направи паметник на луната!

Знам, че и други са го споменавали

но аз различно си представях живота –

със ръце забити в стена,

аз изваждах по малко от себе си,

за да бъде завършена някога

малка скулптура на онемяла луна.

Усещане за човек

Опитвам да съм човек -

нали е според нормите и фазите

в стандартен изказ

донаправено – от малкото години

на вселената, отпуснати на заем за човека.

Малцина правят прочит на тефтерите, описващи

животът - чуждият,

но ако поне веднъж надникнат в страници,

ще видят прилики във всяка:

човекът се опитва в състоянието,

което трудно определя в точен смисъл,

превежда, украсява гробници

и не успява да довърши себе си.

Съдба

Да, залезите са различни, но какво от това.

Разрухата не се променя;

хората ще бъдат вечно гладни,

кокошката ще бяга. Не е само бъдеще,

и сега го правят – облизват черните си пръсти,

а после махат,

кокошката е там и тича.

Обречени сме да бъдем зрители на живота си.

И да мълчим.

Безкрайна скука

Няколкото нюанса на света
не го правят друг. Той е личен
за сърцето ни, но едва видим (мътен)
във вселената.
Обилието е разтегляне,
свиване и пак, 
и пак..разтегляне.Безкрайна скука
или 
игра,
в която нямаш избор – ще участваш!

Придобила кратък цвят...

Цял живот се гоня със малка светлинка в себе си,

настигам я, задържам я за кратко във ръцете ,

а тя се разпилява между пръстите; събира се, добива цвят

и се завърта. А аз оставам празна.

Нощта е сита със деня си

и няма нищо ново за отчитане –

написаното се излива през фуния,

или от където може

и прави всеки нов въпрос абсурден...

а ние си оставаме непълни.

Дълбок,черен сън –изкопавам дупка

и заривам с пръст  света.

Подреждане на местата

Преди да имаш лична библия,

не търси справедливост или смисъл –

впита в теб през целия живот,

неканената болка ще отсяда,

ще приближава близо до сърцето ти

и бързо ще открие вечно място.

(Но (ти) няма да си изненадан, защото си

предупреден.)

Посягаш леко към сърцето си,

пробиваш с пръсти в точната посока,

завърташ длан, но е напразно:

напипваш ококорената болка,

която вечно чака твоя прием.