неделя, 24 февруари 2013 г.

Оранжеви цветове


Огромна нощ – вечер и после  нещо ще свърши;
и ще започне деня.
Ще сънуваш отново летата, през които мина на пръсти;
колко глупаво –всеки пръст познава сезоните,
значи лъжеш дори и в съня си. Наново започвам -
огромна нощ и няма ден за този,
който дава нищо: ще сънува безкрая на дните си
със затворени вечно клепачи.
Във прозореца заспива деня ми –уж е мой,
но елате по - близо.
Искам с пръстите, с моите длани да
надвеся света си: разтеглив е, макар да полепва
по денят нощен и дневен;
и със страх и мъка в очите си,
да ви каже, че  не издържа...

неделя, 17 февруари 2013 г.

Преглед под лупа


Понеже все не мога да оформя в душата  
всяка смърт какво е;
и нетипично се оглеждам
дали зад мене някой ще проплаче,
че има по-добра вселена.
Но няма хора тук;
окото ми  наново се завърта
и очертава празен кръг  през дните;
изследва с малка лупа времето,
побира го в клепача си, в кръга си,
а след това поглежда във душата ми
и уморено се затваря!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Създателка


Тъмно розови – сякаш се срамува
с ръцете си да наниже пръстчета,
които да потропват в паузи.
Устата ти е джоб за думи;
те мърдат и наместват с лакти
събираните вечер хълцания
като предпазен, тъжен изговор.
Системата е бройна , със прегради;
охлузена и напластена;
със зачервени от света потрепвания
една жена създава обич!

вторник, 5 февруари 2013 г.

Раздвоение


Тласък, а след това извивки  –
това на кратко е живота.
А иначе се разпростира в улеи,
които пълнят по една вселена.
Когато придобие своя пролет,
ще ги предпази от увяхване;
 ще си направи от душата цвете,
за да запълни с въздух празнотата.
На кратко, всичко е подобно –
на моето и вашето:
навярно има още незапълнени –
вселени в тесни улеи, поувехнали
от многото погрешни запознанства
между цветя и тичинки.

Общо показвания